За нашата памет (фрагмент) Паметта е едно от най-важните

За нашата памет
(фрагмент)

Паметта е едно от най-важните свойства на всяко съществуване – материално, духовно, човешко. Сгънете лист хартия, а след това го разтворете и ще видите следите от прегъването. Ако още веднъж извършите това, листът ще се прегъне по предходните следи – хартията „ има памет ”... С памет са надарени обособени растения, камъните пазят следи от произхода и придвижването си през ледниковия интервал и т. н.

Върху „ паметта на дърветата ” е построена една от най-точните специалности от археологията – дендрохронологията (дендрос на гръцки значи дърво; дендрохронология – просвета за установяване възрастта на дървото). През последните години тя извърши прелом в археологичните проучвания, свързани с съществуването на дървесина в културния пласт.

Птиците са носители на доста комплицирани форми родова памет. Тя разрешава на младите генерации да правят прелети в избрани направления и места. За да се изясни това, не е задоволително да се изучат „ навигационните системи ”, с които си служат птиците. По-важна тук е паметта, която ги кара да „ летуват ” и да „ зимуват ” постоянно на едни и същи места.

А какво да кажем за „ генетичната памет ”, която, градена епохи, се предава от едно потомство на друго.

Паметта напълно не е механична. Тя е комплициран креативен развой – точно развой, и точно креативен. Запомня се най-необходимото. Чрез паметта се натрупва потребен опит, основава се традиция, образуват се привички – трудови, фамилни, публични...

Паметта се опълчва на унищожаващата мощ на времето. Това нейно свойство е извънредно значимо.

Прието е времето да се дели на минало, настояще и бъдеще, само че с помощта на паметта предишното прониква в сегашното, а посредством сегашното се планува бъдещето, което по този метод се свързва с предишното.

Паметта е превъзмогване на времето, превъзмогване на гибелта.

В това е нейното извънредно нравствено значение. Лишеният от памет човек е на първо място неблагодарник, той е безконтролен, а затова е и некадърен да прави положителни, безкористни каузи.

Безотговорността се ражда, когато не се осъзнава, че нищо не минава безследно. Извършилият неприятна постъпка си мисли, че бързо ще я не помни или че близките няма да я помнят. Явно той самият не е привикнал да помни предишното си, да е изпълнен с признателност към труда на своите предци. Затова си мисли, че и него няма да помнят. Съвестта е на първо място памет, към която се причислява моралната оценка за осъщественото от индивида. Ако паметта не съхраняваше нашите дейности, то и оценяването им би било невероятно. Без памет няма съвест.

Ето за какво е значимо човек да се възпитава във високоморалния климат на паметта – фамилната, националната, културната памет. Семейните фотографии са едни от най-ценните „ нагледни принадлежности ” за нравствено образование на децата, а също и на възрастните. Това е почитание към труда на околните, към обичаите, към трудовите им обичаи, към песните и развлеченията им. Спомнете си по какъв начин е у Пушкин:

Две усеща свързват ни в едно –
от тях сърцето черпи сили:
обич към всичко родно,
благо, обич към памет и народ.
Светиня животворна!
Без тях земята пуста би била.

Поезията на Пушкин е мъдра. Всяка дума в стиховете му буди размишления. Съзнанието ни не може незабавно да свикне с мисълта, че Земята би била мъртва без обич към бащините гробове, към родните пепелища. Два признака на гибелта и внезапно – „ реликва животворна ”! Твърде постоянно сме равнодушни или съвсем враждебни към изчезващите гробища и пепелища – към източника на нашите не доста мъдри, само че мрачни мисли и незадълбочено тежки настроения. Както персоналната памет образува съвестта на индивида, съзнателното му отношение към предци и близки, към родственици и другари, към старите, т. е. най-верните другари, с които го свързват общи мемоари, по този начин и историческата памет на народа основава нравствения климат, в който той живее. Но поражда въпросът: не е ли по-добре да градим нравственото образование на друга основа? Не е ли по-разумно да пренебрегваме предишното с неговите неточности и тежки мемоари и да се устремим към бъдещето, да строим това бъдеще на „ рационални основи ”, да забравим предишното – неговите тъмни и светли действия?

Това е освен излишно, само че е и невероятно. Споменът за предишното на първо място е „ ярък ” (израз на Пушкин), лиричен и ни възпитава естетически.

Човешката просвета освен има памет, тя е на първо място памет. Културата на човечеството – това е дейната памет на човечеството, която е също по този начин интензивно въведена в съвремието.

Из: „ Писма за положителното и прелестното “, Дмитрий Лихачов, ДИ „ Народна култура “, 1986 година
Снимка: bg.rbth.com